Очарование за Шанхайската история
Очарование за Шанхайската история
Blog Article
Читателите ще се влюбят в плътното ветрило от светове и персонажи, което се разгръща сред страниците на това рядко срещано бижу в морето на историческите романи.
Плен, затвор и катастрофа превръщат автора на "Шогун" в писател
"Шанхай не е град, а отрова. Хората, които го населяват, са людоеди, управлявани от закона на канибалите."
Однако китайская армия была неспособна к таким манёврам. Японская армия на голову превосходила китайскую по техническому оснащению. У китайцев не было ни достаточного количества автотранспорта, ни подходящих железнодорожных линий для перемещения войск; подавляющее большинство китайских военных частей следовало на фронт пешком. Переброска войск с юга на север Китая в результате занимала гораздо больше времени, чем доставка японцами подкреплений по морю с Японских островов. Поэтому доставка подкреплений на север Китая была невозможна; кроме того, если бы японцам удался выход в центр Китая, они потом могли бы прижать китайскую армию к морю в районе Шанхая и Нанкина, как это сделали немцы с английской армией во время битвы за Дюнкерк.
Блог за четене и книги, за емоциите между страниците – лично и пристрастно Меню + × разгърнато свито
Сигнализирайте ни за нередност, ако смятате, че някое произведение е плагиатствано или не отговаря на правилника.
Под завивките Броят на хората, с които си разкази Шанхай спал, ИМА значение (ето защо)
Базиран на истински събития и факти, романът разказва сърцераздирателна и смела история за Франция, Голямата война и още по-голямата – и забранена – любов.
Базиран на истински събития и факти, романът разказва сърцераздирателна и смела история за Франция, Голямата война и още по-голямата – и забранена – любов.
В градчето Ноайел сюр Мер друга жена, Камий, има отчаяна нужда от помощ, за да се спаси от насилническия брак, в който е била вкарана против волята ѝ.
Тя извади квадратно парче велур от долното чекмедже на изложено шкафче и въздъхна, когато улови отражението си в стъклената му вратичка. Ако не беше толкова ниска и не изглеждаше така млада, чичо ѝ може би щеше да се държи с нея като с възрастен човек.
В последното си писмо споменаваше, че неговата част ще се мести на нова локация, и ѝ казваше да не му отговаря, докато не ѝ пише отново, което щяло да се случи веднага щом стигнат новия лагер. Но оттогава бе минал повече от месец. Тео би поговорил с баща си от нейно име, знаеше го.
– Мисис Алертън – меко заговори лекарят, – трябва да сте щастлива. Последните му думи бяха: „Мери, обичам те!“.
След като Тео завършеше лицея, Луи щеше да го заведе обратно в Шанхай за сватбата.